Илюзии, сънища, мечти...
Всеки човек живее в свой собствен свят.
Свят, пълен с красота и хармония, с различни мелодии,
багри и тонове. Свят луд, дивашки, различен
или просто свят, по-приемлив от истинския.

Действителността, в която живееш днес,
е жестока и брутална, изпълнена с омраза,
злоба, завист, несправедливости и парадокси.
Понякога ти се струва, че всичко върви наопаки.
Ще ти се да изкрещиш, да спреш времето
или просто да се събудиш от този ужасен кошмар.

Стига! Погледни с други очи. Ти си уникален!
Аз също - по мой си начин. Абсолютно всеки
човек носи  нещо неповторимо в себе си.
Всеки е до някаква степен луд.
Просто това ти помага да оцелееш.
Лудостта е онази тънка сламка, за която се вкопчваш,
потъвайки в блатото на живота.
В него реалността те притиска с дългите си пипала,
оплита те в мрежите си, прави те невзрачен и безсилен,
изцяло подвластен. Сякаш се опитва да те задуши,
увивайки се с хладна решителност около теб.

Реалността дебне от всеки ъгъл подобно на хищник,
готов всеки момент да се нахвърли върху теб,
щом забележи признак на слабост, на нерешителност.
Дойде ли този миг, тя се спуска след теб,
чакайки удобен момент да те погълне.
Леден страх пропълзява в теб....
Затичваш се в лудешки бяг, усещайки злокобните й очи,
които те фиксират с безстрастна пресметливост.
Следи те, по петите ти е, почти те достига...
Задъхваш се. Няма ли кошмарът най-сетне да свърши?

Умора... Чувстваш ли я вече?
Въздух! Трябва да си поемеш дъх.
Умът ти трескаво търси начин за спасение.
Но разумът е безполезен в този случай.
Вече усещаш краката си като олово, нали?
Смразяващият й дъх е толкова осезаем...

И когато дори надеждата, вярна твоя спътница,
заплаши да те напусне, изведнъж става чудо:
сякаш невидими криле поникват на гърба ти,
откъсват те от земята и оставят някъде далеч назад
реалността. Позна ли ги? Та това са крилете
на собствената ти фантазия.

Все още объркан оттози обрат, ти се оглеждаш в
едно чудно огледало, до което неусетно си стигнал.
Озовал се в този блестящ, многообещаващ свят,
стоиш омагьосан и благоговеещ.
Струва ти се толкова логично това чудно,
съвършено различно място да е изпълнено с уют
и светлини,  атмосферата му да е пропита с
най-кристалния въздух.
Като че ли това е най-естественото нещо.
Нещо, което си търсил през целия си живот.
Това красиво огледало се оказва липсващото парче
в пъзела на твоя объркан и сложен живот.
Странно - отразена в него, реалността не ти се струва
вече страшна. От кръвожадна хищна пантера
с остри нокти тя се превръща в беззащитно котенце.

В съзнанието ти нахлуват шантави мисли.
Всяко вдишване те изпълва с животворен еликсир.
У теб сякаш отново се пробужда вярата, която е била
закътана някъде дълбоко в душата ти и само е чакала
някой или нещо да открехне вратичката на разумното
и да прекрачи прага на лудостта.
Вече се чувстваш способен да промениш
съдбата си, дори целия свят.

Зареден с положителна енергия,
  започваш да вярваш в себе си и във възможностите си.
Вече имаш кауза, за която да бориш. Толкова е просто.
Ала простите неща никога не са лесни...
Ако повярваш в този илюзорен свят, ако приемеш
за истина тази така желана прекрасна
действителност, си загубен.

  Сега трябва да се върнеш в сивото ежедневие
и благодарение на оптимизма, с който си
се заредил в своето криво огледало,
да се справиш с препятствията.
Всяка минута да откриваш по нещо малко, красиво,
което наистина те кара да продължиш напред.
Защото ако не излизаш от въображаемия си свят,
пълен с измислени образи, скроени и оцветени от теб,
рискуваш да страдаш, когато се събудиш и осъзнаеш,
че всичко е било само една илюзия.
Тогава твоя внимателно строен имагинерен свят
се срутва до основи и пак те погва реалността...