Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2009 22:45 - Пътуването като познание за света и за себе си
Автор: azaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2284 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 29.03.2009 04:06


Изкушението да тръгнеш по белия свят е заложено в кръвта на хилядите поколения. Още с първите си няколко стъпки, когато прохожда като дете, човек усеща радостта от движението и удовлетворението от достигането на неподозирани хоризонти. И колкото повече се развива, толкова по-силно мечтае да пътува, да почувства тръпката от разгадаването на различни мистерии и от покоряването на нови, още по-стръмни върхове.

Самият живот представлява едно авантюристично пътуване. Той е вид търсене: копнеж по уникалното, новото, необятното, а също така и опознаване на собственото Аз. Може би рискът и опасностите те привличат и пътуването се оказва предизвикателство към самия теб. Изкуство е да успяваш от всяко посетено място, обикновено или неповторимо, да събираш безценна информация, знания и да ги складираш в съзнанието си заедно с вълшебно хубави спомени.

Защото всяко кътче от земната повърхност притежава своя тайнствена сила, виталност. Ако съумееш да превърнеш тази енергия в строителен материал и да я вградиш в душата си, ще постигнеш жадуваната промяна. И намирайки по пътя си разпилени чудни паренца от странен пъзел, осъзнаваш, че си открил и карта с упътване за собствената си душа.

Пътищата са зовяли прадедите ни. Рицари, йезуити, правоверни и не толкова правоверни, случайни авантюристи, глупаци, философи,търсещи извора на себепознанието, са хуквали да преоткриват света и да цивилизоват света със... своята представа за него.

Това е гласът на историята. Днешният свят е различен. Поне преди да се превърне в история. Просто трябва да си достатъчно дързък, за да пречупваш грубата черно-бяла деиствителност през своята чудна цветна призма. Това те подтиква да продължиш напред. Всички дилеми и спънки, които те съпътстват по неутъпкания ти маршрут, се превръщат в стимул.

Светлият път на мъдростта и щастието се обуславя от човешката борбеност и издръжливост. Осъществяването на мечтата за близки и далечни пътешествия сякаш утолява жаждата за приключения и знания. Всяка една крачка, колкото и малка и незначителна да изглежда, е напредък, вид победа. Пътувайки, срещаш нови хора, различни характери, обогатяваш се духовно. Знаеш, че всеки човек, когото опознаваш, те превъзхожда с нещо и се стремиш да откриеш кое е то. А след това с малко изобретателност, успяваш да включиш дори скучния делник в незабравимото си пътешествие.

Човекът така е устроен, че не вярва в посоките на света, докато не ги проследи. Той иска да се съизмери с останалите хора, с мащабите на този шарен свят, да попита другите каква е цената на неговото достойнство. И така да открие новата си цена, която може би е истинската. В днешния глобализиран свят пътуването е потребност и начин на мислене. То започва и продължава с въпроси, изследващи нашата същност, душата ни. То е надничане в дълбокия кладенец на себепознанието, за когото се надяваме да е пълен с жива вода, не със злокобни сенки.

Ние се нуждаем от пътя, за да сверим вътрешния си компас. Защото след нас ще останат единствено стъпките ни на ветровити кръстовища. Древните са казали: дори и да намериш верния път, ако просто стоиш в средата, ще бъдеш прегазен. Не трябва да се скътаваш в ъгъла и да гледаш как някой друг чертае твоята съдба. Защото тогава може да стане късно. Късно да поемеш на път. Завинаги, с посока отвъд хоризонта.

Изкушението да пътешестваш се ражда с всеки пулс на сърцето, живее във всяка наша въздишка. Копнежът по покоряването на нови и недостигнати върхове съществува от хиляди години, още от зората на човечеството. Само ако пазиш в сърцето си горещия пламък на своята вяра и оптимизъм, можеш да уловиш вълшебството, криещо се там, в онзи мъничък миг от твоето трудно, но безкрайно интересно земно пътуване. Да, животът ти е само един миг от вечността, но безценен!

Безценен както спомена с дъх на море, като следите ти в пясъка, като събраните миди и камъчета с причудливи форми, като споделена лъчезарна усмивка... Безценен като току-що разцъфнал розов храст, като капка вода, пробляснала сред пустинята, като миниатюрната снежинка, целуваща нежно лицето ти... Безценен като нежния кадифен нюанс на щастливи очи и перления смях, звъннал в слънчева утрин... Безценен... като самия теб!!!




Гласувай:
1



1. gataca - .
29.03.2009 15:04
а ти пътешестващ ли?

песента на Тиесто е страхотна :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: azaria
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15374
Постинги: 2
Коментари: 1
Гласове: 10
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031